Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.04.2020 02:30 - Какво всъщност Е езикознание?
Автор: gegkrassy Категория: Други   
Прочетен: 1712 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 23.04.2020 02:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                     Езикознанието - наука и научен метод - ЧАСТ 1

"Уикипедия" ни казва, че езикознанието е просто научното изучаване на езика - добре, достатъчно просто звучи, но има два съществени проблема - какво означава "научно" и какво точно е "език"?

Някои от вас може би биха помислили, че наука е това, което се прави във висшите училища или в изследователските центрове - биха били прави, няма спор, обаче това, което всъщност дефинира науката като такава, е подходът към проблема, който сме си поставили (или който се е самопоставил пред нас по стечение на обстоятелствата). Подходът, разбира се, си има и наименование - нарича се научен метод.

Добре, значи ли това, че всеки може да "прави наука" - и да, и не - но за целите на езикознанието ще приемем, че да - всеки може, стига да познава и прилага метода. Нека първо го разгледаме общо, а после да го сведем до приложението му в езикознанието (или лингвистиката).

Методът започва с проблема (въпрос или някакво затруднение) - например искаме да си оправим интернета, изведнъж изчезва - не знаем какво се случва - констатирали сме проблем (в случая затрудение).

Какво правим, след като сме констатирали проблема - ем, започваме с проучването на възможни източници и решения, понеже е важно да сме стъпили да стабилна основа, преди да преминем към следващата стъпка. След като сме научили какво може да не е наред в най-основни линии, изграждаме хипотези за нашия частен случай (какво може да се е объркало - нещо в компютъра ни, в сигнала, в модема, самият доставчик не е наред) - всички правим това, формираме хипотези ежедневно, важното е обаче да не оставаме на тази стъпка, а да преминем към тяхното правилно тестване. Ето, започваме от края на веригата, последната "брънка" е нашият лаптоп (например) - но как да проверим дали в него е проблемът - може да проверим контролен обект - друго устройство с връзка - ако на него сигналът е наличен и постоянен, какво ще ни каже това, как ще анализираме данните - казва ни, че модемът ни е наред, второто устройство действа точно както се очаква от него - на практика този прост експеримент ни дава база да отхвърлим проблеми с доставчика и с модема сам по себе си. Замисляме се обаче, че може да не е самият модел, а сигналът - да не би лаптопът да е на "глухо" място - сещаме се тогава, че той винаги е бил там, а затруднения не е имало - статистиката (огромният брой случаи) ни показват, че двете (сигнал и местоположение на лаптопа) не корелират, сиреч няма връзка между двете, когато лаптопът не се мести - добре, казваме си, не е местоположението, а сигналът не е проблематичен при другото устройство - отхвърляме тази хипотеза (предположение).

Всъщност отхвърлянето на хипотези се случва изключително често, на практика винаги е по-добре да се стремим да ги отхвърляме - когато предположите нещо, търсете начин да го инвалидиране (да докажете, че то е погрешно) - е, не е хубаво човек да прекалява - например в любовта - вярвайте ми за това (не че методът не става, просто има много неща, които трябва да вземете предвид, а освен това сте и предразположени да търсите някакъв резултат, а не сте безпристрастни - за ваше лошо или добро).

Та, нека продължим - отхвърлихме модема и сигнала във връзка с местоположението - какво може да е, самият лаптоп? Добре де, как преди две минути имаше, а сега няма - това е резонен въпрос (има смисъл да се задава) - какво се е променило за тези две минути? Видимо всичко си е същото, така че повече в дълбочина не можете да отидете, но знаете по метода на изключването, че проблемът е точно тук (имате солидна база да предполагате това) - можете да продължите, като рестартирате връзката - опитвате, не се получава, дори не намират никакви безжични сигнали около вас. Това трябва да ви радва всъщност - нови данни, може да се анализират и да се преосмисли подхода, още едно хубаво нещо на науката е, че тя е динамично (променя се, когато данните се променят), тя не отхвърля данните, а ги приема, променяйки себе си, така че да ги описва най-добре.

Добре, не намирате сигнали - не виждате грешки, може пък да рестартирате цялата система, но преди да го направите, забелязвате, че имате инсталиран ъпдейт - сещате се, че сте чели за това, пък и ви се е случвало преди - ъпдейтите понякога прецакват функционалостите (правилната работа) на някои програми, които сте инсталирали, или на цялата система, например на интернет връзката ви - сещате се, че решенията на този проблем корелират с рестарт на системата (тоест се разрешават "сами", след като просто изключите и включите отново) - дори да не знаете защо точно, вие правите точно това - корелацията се потвърждава, проблемът ви отново е решен - установявате го, като тествате връзката, тя работи, пък и в информацията намирате, че имате нова версия на софтуера.

Така, прост пример е това, оставя много подробности неспоменати, но вие като разсъдлив човек можете да абстрахирате няколко стъпки от него - абстракцията ви позволява да използвате същия подход при решаване на всякакви проблеми, сиреч вие трябва да се отървете от конкретиката на този случай - че става въпрос за интернет например, а не за повреда в мивката или в щорите.

Какво ще "абстрахираме":

1. Въпрос или проблем - интересуваме се от нещо, което искаме да проучим, или нещо просто ни възпрепятства по пътя;
2. Проучване - ясно е, че трябва да имаме някакви предварителни познания по въпроса, ако нямаме, задължително е да си набавим - може с четене, може и с обследване (например да видим как точно работят щорите ни - може и с просто око);
3. Хипотеза - това е предположение, което можем да тестваме (да проверим), видяхме го в примера с интернета - предлоложихме, че проблемът е в модема;
4. Предикция - какво ще се случва, ако проблемът наистина е в модема - няма да има сигнал изобщо, а как можем да проверим дали това е вярно - засега не знаем. Тук трябва да измислим експеримент, който да отхвърли или подсили това предположение въз основа на предикцията - няма да има никакъв сигнал;
5. Тест - решаваме да проверим хипотезата, като опитаме да свържем друго устройство към интернет чрез модема - ако успеем, хипотезата ни ще е грешна, понеже сигнал ще има - да, само това е нужно и трябва да се мисли за нова хипотеза. Ако пък и второто устойство не може да се свърже, просто подсилваме вероятността всъщност проблемът наистина да е в модема - никога не можем да тестваме всички устройства (проблем на индукцията), така че ще се доверим на вероятността да сме прави;
6. Анализ - получаваме някакъв резултат от експеримента - например второто устройство успява да се свърже - тогава трябва да излезем с друга хипотеза, понеже тази не обяснява загубата на интернет на лаптопа ни - това е анализът, промяна в подхода въз основа на новата информация, която получаваме - промяната може да е нулева - да не променяме нищо - зависи от информацията;
7. Повтаряме, докато проблемът не се реши - излиаме с нови хипотези, тестваме ги, анализираме резултатите от експериментите - в крайна сметка успяваме;
8. Документация и публикуване - ако става въпрос за научен въпрос, а не за домашен проблем, може да се наложи да сме описали щателно какво точно се е случвало, как сме процедирали, какви хипотези сме тествали, как и с какви резултати, така че да могат и други хора да проверят труда ни - ако се окаже, че сме се справили добре, може да се публикува и да бъде от полза не само в непосредствената практика на много хора, но и за напредъка на науката сама по себе си (науката е просто внимателно и старателно решаване на проблеми).

Във втората част ще говорим за научния метод в езикознанието.

Благодаря за четенето!


Тагове:   наука,   метод,   езикознание,


Гласувай:
2




Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gegkrassy
Категория: Други
Прочетен: 4954
Постинги: 1
Коментари: 0
Гласове: 6
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031